23 нояб. 2008 г., 23:05

Защото ми е тъжно...

4.3K 0 58

 

 


                    Потъват
                    думите и чувствата
                    в тъгата
                    на далечни разстояния,
                    мислите
                    по тихи друмища
                    изгубени
                    носят болка и страдание...

                    заглъхват
                    стъпките очаквани,
                    твоите,
                    болезнено във тишината,
                    остават
                    мигове от рани
                    рисувани по нас
                    със пръсти на съдбата...

                    надежда
                    от мрака с изгрева

                    изплувала
                    облича в бяло пак тъгата,
                    след мислите черни
                    пътеката проправя
                    от мен
                    към теб на светлината...

 

                    MUZIKA>>> Concierto de Aranjuez

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....