23.11.2008 г., 23:05

Защото ми е тъжно...

4.3K 0 58

 

 


                    Потъват
                    думите и чувствата
                    в тъгата
                    на далечни разстояния,
                    мислите
                    по тихи друмища
                    изгубени
                    носят болка и страдание...

                    заглъхват
                    стъпките очаквани,
                    твоите,
                    болезнено във тишината,
                    остават
                    мигове от рани
                    рисувани по нас
                    със пръсти на съдбата...

                    надежда
                    от мрака с изгрева

                    изплувала
                    облича в бяло пак тъгата,
                    след мислите черни
                    пътеката проправя
                    от мен
                    към теб на светлината...

 

                    MUZIKA>>> Concierto de Aranjuez

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...