Защото падах

Поэзия » Любовная

774 5 10

Събудих се, защото падах,

свистеше въздухът в ушите,

небето длани не подаде,

целуваше се със скалите.

Събудих се, защото болка

усетих тъпа в раменете.

Пречупени са с много злоба

крилете – волните... И двете.

И пак летях, но за последно,

животът спомних си във рими...

Постелята ще бъде вечна,

но време има. За молитви!

А падането... Още полет

събра душата ми на топка.

Високо съм, все още съм високо –

душата ми в капан не хлопва.

Събудих се, защото падах,

сърцето спукано свистеше.

Небето ме прегърна жадно,

леглото ти ковчег ми беше.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ЦвететоБ (Цветето Б.)

Пропито с болка, но силно и въздействащо!
Много ми хареса!!!🌹

2020-03-25T08:52:24+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Нощта свършва с изгрева, но краят е когато нищо не свършва и не започва. Падането е полет - съвсем хубаво си го казала. Поздравления!

2020-03-24T16:44:40+02:00
Hathor (Геновева Симеонова)

За нищо, Младен, пак ще намина.

2020-03-24T16:41:07+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Силен стих, Геновева. Обобщаващ! Едни падат в състояние на свободно падане на телата, а други - в състояние на падение. За крилете - за тях ме е жал!:

"Събудих се, защото болка
усетих тъпа в раменете.
Пречупени са с много злоба
крилете – волните... И двете."

П.П. Благодаря ти, че коментира "Очевидности".

2020-03-24T16:09:24+02:00
генек (Георги Коновски)

Хубаво...

2020-03-24T14:14:53+02:00