Защото падах

Поезия » Любовна

780 5 10

Събудих се, защото падах,

свистеше въздухът в ушите,

небето длани не подаде,

целуваше се със скалите.

Събудих се, защото болка

усетих тъпа в раменете.

Пречупени са с много злоба

крилете – волните... И двете.

И пак летях, но за последно,

животът спомних си във рими...

Постелята ще бъде вечна,

но време има. За молитви!

А падането... Още полет

събра душата ми на топка.

Високо съм, все още съм високо –

душата ми в капан не хлопва.

Събудих се, защото падах,

сърцето спукано свистеше.

Небето ме прегърна жадно,

леглото ти ковчег ми беше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ЦвететоБ (Цветето Б.)

Пропито с болка, но силно и въздействащо!
Много ми хареса!!!🌹

2020-03-25T08:52:24+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Нощта свършва с изгрева, но краят е когато нищо не свършва и не започва. Падането е полет - съвсем хубаво си го казала. Поздравления!

2020-03-24T16:44:40+02:00
Hathor (Геновева Симеонова)

За нищо, Младен, пак ще намина.

2020-03-24T16:41:07+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Силен стих, Геновева. Обобщаващ! Едни падат в състояние на свободно падане на телата, а други - в състояние на падение. За крилете - за тях ме е жал!:

"Събудих се, защото болка
усетих тъпа в раменете.
Пречупени са с много злоба
крилете – волните... И двете."

П.П. Благодаря ти, че коментира "Очевидности".

2020-03-24T16:09:24+02:00
генек (Георги Коновски)

Хубаво...

2020-03-24T14:14:53+02:00