Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
Mar 24, 2020, 12:50 PM

Защото падах

  Poetry » Love
781 5 10

Събудих се, защото падах,

свистеше въздухът в ушите,

небето длани не подаде,

целуваше се със скалите.

Събудих се, защото болка

усетих тъпа в раменете.

Пречупени са с много злоба

крилете – волните... И двете.

И пак летях, но за последно,

животът спомних си във рими...

Постелята ще бъде вечна,

но време има. За молитви!

А падането... Още полет

събра душата ми на топка.

Високо съм, все още съм високо –

душата ми в капан не хлопва.

Събудих се, защото падах,

сърцето спукано свистеше.

Небето ме прегърна жадно,

леглото ти ковчег ми беше.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ЦвететоБ (Цветето Б.)
    ЦвететоБ (Цветето Б.)
    Пропито с болка, но силно и въздействащо!
    Много ми хареса!!!🌹
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Нощта свършва с изгрева, но краят е когато нищо не свършва и не започва. Падането е полет - съвсем хубаво си го казала. Поздравления!
  • Hathor (Геновева Симеонова)
    Hathor (Геновева Симеонова)
    За нищо, Младен, пак ще намина.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Силен стих, Геновева. Обобщаващ! Едни падат в състояние на свободно падане на телата, а други - в състояние на падение. За крилете - за тях ме е жал!:

    "Събудих се, защото болка
    усетих тъпа в раменете.
    Пречупени са с много злоба
    крилете – волните... И двете."

    П.П. Благодаря ти, че коментира "Очевидности".
  • генек (Георги Коновски)
    генек (Георги Коновски)
    Хубаво...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0