Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
Mar 24, 2020, 12:50 PM

Защото падах

  Poetry » Love
778 5 10

Събудих се, защото падах,

свистеше въздухът в ушите,

небето длани не подаде,

целуваше се със скалите.

Събудих се, защото болка

усетих тъпа в раменете.

Пречупени са с много злоба

крилете – волните... И двете.

И пак летях, но за последно,

животът спомних си във рими...

Постелята ще бъде вечна,

но време има. За молитви!

А падането... Още полет

събра душата ми на топка.

Високо съм, все още съм високо –

душата ми в капан не хлопва.

Събудих се, защото падах,

сърцето спукано свистеше.

Небето ме прегърна жадно,

леглото ти ковчег ми беше.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ЦвететоБ (Цветето Б.)
    ЦвететоБ (Цветето Б.)
    Пропито с болка, но силно и въздействащо!
    Много ми хареса!!!🌹
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Нощта свършва с изгрева, но краят е когато нищо не свършва и не започва. Падането е полет - съвсем хубаво си го казала. Поздравления!
  • Hathor (Геновева Симеонова)
    Hathor (Геновева Симеонова)
    За нищо, Младен, пак ще намина.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Силен стих, Геновева. Обобщаващ! Едни падат в състояние на свободно падане на телата, а други - в състояние на падение. За крилете - за тях ме е жал!:

    "Събудих се, защото болка
    усетих тъпа в раменете.
    Пречупени са с много злоба
    крилете – волните... И двете."

    П.П. Благодаря ти, че коментира "Очевидности".
  • генек (Георги Коновски)
    генек (Георги Коновски)
    Хубаво...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0