Защото си отива любовта...
Превърнах красотата ти във спомен,
излишна ми е тази красота.
Омръзна ми разплакан да те гоня,
отиваш си и нека е така.
Събирам се.Ти знаеш, че не мразя.
По дългото и тънко острие,
е трудно равновесие да пазя
превърнал самотата в битие.
Ала ще трябва да вървя нататък,
познат сценарий – обясним сюжет,
а в джоба ми, забравен и измачкан,
се крие пожълтелият билет
на детството, и с него ще отворя
последната заключена врата.
Сега не искам даже да говоря,
защото си отива любовта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Цанов Все права защищены
