Oct 21, 2013, 10:10 PM

Защото си отива любовта... 

  Poetry » Other
561 0 8
Превърнах красотата ти във спомен,
излишна ми е тази красота.
Омръзна ми разплакан да те гоня,
отиваш си и нека е така.

Събирам се.Ти знаеш, че не мразя.
По дългото и тънко острие,
е трудно равновесие да пазя
превърнал самотата в битие.

Ала ще трябва да вървя нататък,
познат сценарий – обясним сюжет,
а в джоба ми, забравен и измачкан,
се крие пожълтелият билет

на детството, и с него ще отворя
последната заключена врата.
Сега не искам даже да говоря,
защото си отива любовта...

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??