Защото си отива любовта...
Превърнах красотата ти във спомен,
излишна ми е тази красота.
Омръзна ми разплакан да те гоня,
отиваш си и нека е така.
Събирам се.Ти знаеш, че не мразя.
По дългото и тънко острие,
е трудно равновесие да пазя
превърнал самотата в битие.
Ала ще трябва да вървя нататък,
познат сценарий – обясним сюжет,
а в джоба ми, забравен и измачкан,
се крие пожълтелият билет
на детството, и с него ще отворя
последната заключена врата.
Сега не искам даже да говоря,
защото си отива любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
