Защото съм Алиса

19 июн. 2014 г., 11:18

Поэзия » Философская

340 0 3

Сипах зоб в торбата на деня си

и полетях от други дни издрана.

Метеоритни белези да вкаменя,

в съюз със себе си да бъда алемана.

А всички атоми и клетки да цъфтят

сред дихотомията в препускаща статичност.

Неосуетими, за да се осуетят,

с отнета и допълнена античност.

Направена, направих от направено

безцветен прах и тъмна пепел.

От поражение съборени - изправях,

а подозрителните прави давих в купел

Измислях си,че нищото е нещо,

защото съм Алиса в заешката дупка.

Невежеството ми е вещо,

а тройното ми Аз е във черупка.

Червен конец завързвах срещу уроки

на разединеното единство.

Тиктака то и отброява надълбоко

минути на неказано безчинство.

Назобих моя ден с илюзии,

поих го с неизплакани сълзи.

Духът ми с радост своите контузии

посреща. Вечността лети...

ZAGORA (Диана Кънева)

2014-06-19T21:00:41+03:00

Здравейте,мили ми Кети и Радост!Това,което всъщност наричаме реалност е голямата илюзия,независимо искаме ли или не да го признаем.Поздрави и на двете!
Katriona (Кети Рашева)

2014-06-19T17:43:04+03:00

Съгласна с Реджи - реалността обикновено е адски груба, затова си живея често в илюзийките
Регина (Радост Даскалова)

2014-06-19T15:53:37+03:00

понякога ми се струва, че илюзиите са по-истинският живот...