Защото съм Алиса
Сипах зоб в торбата на деня си
и полетях от други дни издрана.
Метеоритни белези да вкаменя,
в съюз със себе си да бъда алемана.
А всички атоми и клетки да цъфтят
сред дихотомията в препускаща статичност.
Неосуетими, за да се осуетят,
с отнета и допълнена античност.
Направена, направих от направено
безцветен прах и тъмна пепел.
От поражение съборени - изправях,
а подозрителните прави давих в купел
Измислях си,че нищото е нещо,
защото съм Алиса в заешката дупка.
Невежеството ми е вещо,
а тройното ми Аз е във черупка.
Червен конец завързвах срещу уроки
на разединеното единство.
Тиктака то и отброява надълбоко
минути на неказано безчинство.
Назобих моя ден с илюзии,
поих го с неизплакани сълзи.
Духът ми с радост своите контузии
посреща. Вечността лети...
© Диана Кънева All rights reserved.
