18 авг. 2018 г., 16:09

Защото така

692 0 1

Знам, че небето е дълго

колкото десет земи

и че отвътре е пълно

с малки зелени жени.

 

Те ще се крият в гората

с лебеди вместо мъже

и ще им връзват крилата

с рибна кост вместо въже.

 

Утре пък вече е друго:

небето се счупи от студ.

Някакъв кораб дочу го

и заснова като луд.

 

Впрегна 16 жирафа

и полетя към нощта.

Там той поиска гората,

в която събра пепелта.

 

Знам, че и ти си виновен

за първите осем мъгли,

за диаманта отровен

и за горещите дни.

 

И ако искаш да кажеш,

че си измислям света

или пък пак ми покажеш

точка и права в нощта,

 

аз ще ти купя човече,

което говори насън

и ще съм влюбена вече

в твоите прави навън.

 

1996г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...