Защото така
Знам, че небето е дълго
колкото десет земи
и че отвътре е пълно
с малки зелени жени.
Те ще се крият в гората
с лебеди вместо мъже
и ще им връзват крилата
с рибна кост вместо въже.
Утре пък вече е друго:
небето се счупи от студ.
Някакъв кораб дочу го
и заснова като луд.
Впрегна 16 жирафа
и полетя към нощта.
Там той поиска гората,
в която събра пепелта.
Знам, че и ти си виновен
за първите осем мъгли,
за диаманта отровен
и за горещите дни.
И ако искаш да кажеш,
че си измислям света
или пък пак ми покажеш
точка и права в нощта,
аз ще ти купя човече,
което говори насън
и ще съм влюбена вече
в твоите прави навън.
1996г.
© Милена All rights reserved.
