28 авг. 2011 г., 23:13

Защото те обичам 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 9
1538 0 12

 

 

Едно небе изгрява в синева,

когато някой с обич я запали

С една мечта покълва любовта,

когато си отиде оня залез.

 

И в моя ден надеждата лети,

защото знам, че мога да съм твоя.

Изгрявам сутрин в двете ти очи,

тъй както вечно търси бряг прибоя.

 

И мисля, че онази  красота,

в която нежно жадни мъжки длани

извайват тяло на една жена,

е крехък изгрев, бдял над любовта ни.

 

Нощта осъмва в догоряла свещ

(незнайна е човешката спирала),

от страст родена, бликнала в копнеж.

Нима такива нощи се забравят?

 

А в моя ден надеждата си ти.

Понякога в очите ти се вричам.

Изгрявам нежно в твоите мечти

със слънцето, защото те обичам.

 

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения