Защото те обичам
Едно небе изгрява в синева,
когато някой с обич я запали
С една мечта покълва любовта,
когато си отиде оня залез.
И в моя ден надеждата лети,
защото знам, че мога да съм твоя.
Изгрявам сутрин в двете ти очи,
тъй както вечно търси бряг прибоя.
И мисля, че онази красота,
в която нежно жадни мъжки длани
извайват тяло на една жена,
е крехък изгрев, бдял над любовта ни.
Нощта осъмва в догоряла свещ
(незнайна е човешката спирала),
от страст родена, бликнала в копнеж.
Нима такива нощи се забравят?
А в моя ден надеждата си ти.
Понякога в очите ти се вричам.
Изгрявам нежно в твоите мечти
със слънцето, защото те обичам.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
