22 окт. 2008 г., 19:59

Защото те обичам

1K 0 22

Жестока съм, когато пълноводна

се стичам в твоите пътеки.

Преливам в теб съвсем свободно

и някак от това ми става леко.

 

Красива съм, защото ме обичаш

(дори не ми е нужно огледало).

Обличаш ме в любов! С любов събличаш

всичко, дето в мен е натежало.

 

Щастлива съм, когато ме погледнеш

с очите, дето със любов са пълни!

И всеки миг е сякаш че последен -

със бури, със стихии и със мълнии.

 

Най-нежна съм, когато плодородна

пониквам в теб полека, тихо.

Аз глътката вода съм животворна.

Ако си жаден, просто ме повикай!

 

Ще се изплача в теб! Ще те залея

със цялата стихийност на кръвта си.

Със устрем непреклонен ще посея

завинаги във тебе любовта си.

 

Такава съм - застанала пред тебе -

божествена във голата си същност.

Създадох те! Сега си ми потребен...

И твоя съм... Носи си кръста!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми твоята категоричност.Поезията ти наелектризира!
  • Добре се е получило! Хареса ми!
    Поздрави!
  • прекрасен стих!!!спря ми дъха!
  • ,,Създадох те! Сега си ми потребен...
    И твоя съм... Носи си кръста!''

    !!!
    Страхотен стих!
    Браво!
  • Много,много хубаво!!!Като песен се лее!
    Щастие на двама ви!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...