22.10.2008 г., 19:59

Защото те обичам

1K 0 22

Жестока съм, когато пълноводна

се стичам в твоите пътеки.

Преливам в теб съвсем свободно

и някак от това ми става леко.

 

Красива съм, защото ме обичаш

(дори не ми е нужно огледало).

Обличаш ме в любов! С любов събличаш

всичко, дето в мен е натежало.

 

Щастлива съм, когато ме погледнеш

с очите, дето със любов са пълни!

И всеки миг е сякаш че последен -

със бури, със стихии и със мълнии.

 

Най-нежна съм, когато плодородна

пониквам в теб полека, тихо.

Аз глътката вода съм животворна.

Ако си жаден, просто ме повикай!

 

Ще се изплача в теб! Ще те залея

със цялата стихийност на кръвта си.

Със устрем непреклонен ще посея

завинаги във тебе любовта си.

 

Такава съм - застанала пред тебе -

божествена във голата си същност.

Създадох те! Сега си ми потребен...

И твоя съм... Носи си кръста!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми твоята категоричност.Поезията ти наелектризира!
  • Добре се е получило! Хареса ми!
    Поздрави!
  • прекрасен стих!!!спря ми дъха!
  • ,,Създадох те! Сега си ми потребен...
    И твоя съм... Носи си кръста!''

    !!!
    Страхотен стих!
    Браво!
  • Много,много хубаво!!!Като песен се лее!
    Щастие на двама ви!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...