Жестока съм, когато пълноводна
се стичам в твоите пътеки.
Преливам в теб съвсем свободно
и някак от това ми става леко.
Красива съм, защото ме обичаш
(дори не ми е нужно огледало).
Обличаш ме в любов! С любов събличаш
всичко, дето в мен е натежало.
Щастлива съм, когато ме погледнеш
с очите, дето със любов са пълни!
И всеки миг е сякаш че последен -
със бури, със стихии и със мълнии.
Най-нежна съм, когато плодородна
пониквам в теб полека, тихо.
Аз глътката вода съм животворна.
Ако си жаден, просто ме повикай!
Ще се изплача в теб! Ще те залея
със цялата стихийност на кръвта си.
Със устрем непреклонен ще посея
завинаги във тебе любовта си.
Такава съм - застанала пред тебе -
божествена във голата си същност.
Създадох те! Сега си ми потребен...
И твоя съм... Носи си кръста!
© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados