Ти знаеш колко липсва ми морето.

И толкова далечно като тебе е.

На малко повече от триста километра,

една несбъдната любов живее.

Забравил на вълните онзи шум,

утихващ във поглъщащия пясък,

аз още не побирам в моят ум

как никога във стих не ги запазих - 

ни песните на лакомите гларуси, 

ни стройните осанки на моряците, 

дори не помня жарките му залези, 

и светлините на самотните маяци. 

Не помня. Ах, не помня и рибарите. 

И мрежите как пускат рано сутрин. 

Закотвените лодки във пристанище, 

очакващи посока и - Наслука! 

И колко благодарен съм, че има те! 

Морето ми говори с твоят глас. 

Разказвай ми! Ще пием младо вино 

от грозде, урожайно край Бургас. 

Видях те и си спомних! Необятност. 

Събрала си в очите си небето. 

И всичката ти хубост е богатство, 

защото цялата си моето море!... 

Danny Diester 

(Стихопат.)