Заспи! Заспи!
Нощта е стих и шепот на тополи,
целунати от лунните лъчи.
Ветрецът някак тайнствено мълчи,
едно щурче за спящите се моли.
И розите, среднощно заухали,
с парфюми пръскат мрака кадифен
и сънен славей сребърен рефрен
поръсва нежно клоните и гали.
Поетът пак не спи. Душа ефирна –
живее само нощем. И това
лекува само с болка и слова.
Небето като книга, щом се ширне.
Кому ли трябва ден ламя, стоглава?
Тълпата вън – стоока, гладна гмеж?
Но съмва се, додето разбереш.
Заспи! Заспи! Луната ти припява...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
