Aug 4, 2021, 9:25 PM
Заспи! Заспи!
Нощта е стих и шепот на тополи,
целунати от лунните лъчи.
Ветрецът някак тайнствено мълчи,
едно щурче за спящите се моли.
И розите, среднощно заухали,
с парфюми пръскат мрака кадифен
и сънен славей сребърен рефрен
поръсва нежно клоните и гали.
Поетът пак не спи. Душа ефирна –
живее само нощем. И това
лекува само с болка и слова.
Небето като книга, щом се ширне.
Кому ли трябва ден ламя, стоглава?
Тълпата вън – стоока, гладна гмеж?
Но съмва се, додето разбереш.
Заспи! Заспи! Луната ти припява...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Красе! Гуш!
-
Благодаря ви момичета!
-
Еха! Наде! Браво!
-
Прекрасно е, Наде!
-
Красотата и тайнството на нощта! Хубаво е, Наде!
-
Благодаря, Краси! И на вас, приятели! Миленче!
-
Нежно, хареса ми!
Явно се противопоставяш на "денят е по-мъдър от вечерта"
-
Нежност...
-
"Нощта е стих и шепот на тополи,
целунати от лунните лъчи.
Ветрецът някак тайнствено мълчи,
едно щурче за спящите се моли.
И розите среднощно заухали,
с парфюми пръскат мрака кадифен
и сънен славей сребърен рефрен,
поръсва нежно клоните и гали.
Толкова нежност и любов има в тези стихове, Наде, и хармония. После се появява поетът, който твори нощем и се "лекува само с болка и слова."
"Поетът пак не спи. Душа ефирна –
живее само нощем. И това,
лекува само с болка и слова.
Небето, като книга щом се ширне."
След това се се разкриват образите на деня - "стоглава ламя" и тълпата – "стоока, гладна гмеж" като контрапункт на нощната идилия на лунна светлина. Звучи ми в стила на немските романтици.
Посвещавам ти това четиристишие, което е вдъхновено от стиха ти
Денят си има свойте малки щастия,
нощта си има своя лунен ден,
сред грижите ни – гъсти като храсти
расте копнеж за щастие - зелен. -
Благодаря ви!
-
Небето е книга ❤️
-
Много ми хареса. Рисува картини. Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
