Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18138
4.08.2021 г., 21:25 ч.  

Заспи! Заспи! 

  Поезия » Пейзажна, Друга
864 8 13

Нощта е стих и шепот на тополи,
целунати от лунните лъчи.
Ветрецът някак тайнствено мълчи,
едно щурче за спящите се моли.

 

И розите, среднощно заухали,
с парфюми пръскат мрака кадифен
и сънен славей сребърен рефрен

поръсва нежно клоните и гали.

 

Поетът пак не спи. Душа ефирна –
живее само нощем. И това
лекува само с болка и слова.
Небето като книга, щом се ширне.

 

Кому ли трябва ден ламя, стоглава?
Тълпата вън – стоока, гладна гмеж?
Но съмва се, додето разбереш.
Заспи! Заспи! Луната ти припява... 

 



 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Красе! Гуш!
  • "Поетът пак не спи. Душа ефирна –
    живее само нощем. И това
    лекува само с болка и слова.
    Небето като книга, щом се ширне." Така обичам хубава поезия
  • Благодаря ви момичета!
  • Еха! Наде! Браво!
  • Прекрасно е, Наде!
  • Красотата и тайнството на нощта! Хубаво е, Наде!
  • Благодаря, Краси! И на вас, приятели! Миленче!
  • Нежно, хареса ми!
    Явно се противопоставяш на "денят е по-мъдър от вечерта"
  • Нежност...
  • "Нощта е стих и шепот на тополи,
    целунати от лунните лъчи.
    Ветрецът някак тайнствено мълчи,
    едно щурче за спящите се моли.

    И розите среднощно заухали,
    с парфюми пръскат мрака кадифен
    и сънен славей сребърен рефрен,
    поръсва нежно клоните и гали.

    Толкова нежност и любов има в тези стихове, Наде, и хармония. После се появява поетът, който твори нощем и се "лекува само с болка и слова."
    "Поетът пак не спи. Душа ефирна –
    живее само нощем. И това,
    лекува само с болка и слова.
    Небето, като книга щом се ширне."
    След това се се разкриват образите на деня - "стоглава ламя" и тълпата – "стоока, гладна гмеж" като контрапункт на нощната идилия на лунна светлина. Звучи ми в стила на немските романтици.

    Посвещавам ти това четиристишие, което е вдъхновено от стиха ти

    Денят си има свойте малки щастия,
    нощта си има своя лунен ден,
    сред грижите ни – гъсти като храсти
    расте копнеж за щастие - зелен.
  • Благодаря ви!
  • Небето е книга ❤️
  • Много ми хареса. Рисува картини. Поздравления!
Предложения
: ??:??