29 янв. 2009 г., 21:56

Засвири ми, музиканте...

1.7K 0 3

                        ,,Засвири ми, музиканте...''

 

В Родопа планина живял и свирил стар музикант

и с песента си омайвал дори животни и цветя.

От арфата му чудна се преплитали седем различни цвята -

цветовете на живота и на любовта...

 

О, засвири ми отново, музиканте,

запей ми пак онази песен с разноцветната дъга.

О, запей ми, музиканте, онази своя песен

със сладкия глас на любовта...

 

И не спирай ти да свириш и да пееш,

за живота, щастието и любовта,

че твоята омайна песен чудна,

носи на всеки по мъничко надежда на света! :)

 

P.S. Това стихотворение е по-различно от обичайните ми стихотворения. Сътворено е от една легенда и се надявам да ви хареса. :) Благодаря ви, че бяхте тук и го прочетохте. Обичам ви! :)

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...