19 авг. 2021 г., 17:18  

Притихване

556 2 10

Изнемогват словата от бързане,

отмалели от пътя отбиват.

Деривати отпадат несвързани,

илюзорни пространства се свиват.

 

Избледняват лица и приумици,

противят се в лукавство поредно.

Незначителни спирки и улици

непотребни потъват безследно.

 

След последните ляга затишие,

повсеместно и ненарушимо,

безполезно е всяко обдишване,

звуковете замират до зима.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Дани.☺
  • Много образно, много интересно! Поздравления!
  • И на мен ми се случва понякога, Дари, но тук съм сигурна. 😑
  • Много хубаво Само финалния ред... Това ли е финала, който си искала? Защото често ми се случва някоя дума да не я чувствам точната и знам, че ще я сменя, когато дойде точната
  • Апокалиптично затишие. Благодаря ви, че го нарушихте.⚘

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...