19 авг. 2021 г., 17:18  

Притихване 

  Поэзия
318 2 10

Изнемогват словата от бързане,

отмалели от пътя отбиват.

Деривати отпадат несвързани,

илюзорни пространства се свиват.

 

Избледняват лица и приумици,

противят се в лукавство поредно.

Незначителни спирки и улици

непотребни потъват безследно.

 

След последните ляга затишие,

повсеместно и ненарушимо,

безполезно е всяко обдишване,

звуковете замират до зима.

 

 

© СК Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Дани.☺
  • Много образно, много интересно! Поздравления!
  • И на мен ми се случва понякога, Дари, но тук съм сигурна. 😑
  • Много хубаво Само финалния ред... Това ли е финала, който си искала? Защото често ми се случва някоя дума да не я чувствам точната и знам, че ще я сменя, когато дойде точната
  • Апокалиптично затишие. Благодаря ви, че го нарушихте.⚘
  • Много е хубаво!
  • След последните ляга затишие,
    много хубаво, хареса ми Светле!
  • А през зимата като започне едно виене на вълци към пукнати луни ..сериозно е това затишие
  • Каква поанта само!👏 Пропито от тъга, но разкошно стихотворение, Светличка!♥️
  • Много е образно, Светличка!
Предложения
: ??:??