19 ago 2021, 17:18  

Притихване

  Poesía
557 2 10

Изнемогват словата от бързане,

отмалели от пътя отбиват.

Деривати отпадат несвързани,

илюзорни пространства се свиват.

 

Избледняват лица и приумици,

противят се в лукавство поредно.

Незначителни спирки и улици

непотребни потъват безследно.

 

След последните ляга затишие,

повсеместно и ненарушимо,

безполезно е всяко обдишване,

звуковете замират до зима.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Дани.☺
  • Много образно, много интересно! Поздравления!
  • И на мен ми се случва понякога, Дари, но тук съм сигурна. 😑
  • Много хубаво Само финалния ред... Това ли е финала, който си искала? Защото често ми се случва някоя дума да не я чувствам точната и знам, че ще я сменя, когато дойде точната
  • Апокалиптично затишие. Благодаря ви, че го нарушихте.⚘

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...