19.08.2021 г., 17:18  

Притихване

554 2 10

Изнемогват словата от бързане,

отмалели от пътя отбиват.

Деривати отпадат несвързани,

илюзорни пространства се свиват.

 

Избледняват лица и приумици,

противят се в лукавство поредно.

Незначителни спирки и улици

непотребни потъват безследно.

 

След последните ляга затишие,

повсеместно и ненарушимо,

безполезно е всяко обдишване,

звуковете замират до зима.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Дани.☺
  • Много образно, много интересно! Поздравления!
  • И на мен ми се случва понякога, Дари, но тук съм сигурна. 😑
  • Много хубаво Само финалния ред... Това ли е финала, който си искала? Защото често ми се случва някоя дума да не я чувствам точната и знам, че ще я сменя, когато дойде точната
  • Апокалиптично затишие. Благодаря ви, че го нарушихте.⚘

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...