Изнемогват словата от бързане,
отмалели от пътя отбиват.
Деривати отпадат несвързани,
илюзорни пространства се свиват.
Избледняват лица и приумици,
противят се в лукавство поредно.
Незначителни спирки и улици
непотребни потъват безследно.
След последните ляга затишие,
повсеместно и ненарушимо,
безполезно е всяко обдишване,
звуковете замират до зима.