29 мар. 2017 г., 23:32

Затишието след буря 

  Поэзия » Философская, Свободный стих
908 1 4

 

Потъват стъпалата ми в пяна,

в пясъка на тези бели вълни,

в ръцете на морето, което ми пее

тихо на сърцето, как плуваме двама.

 

Старите капитани с китара мечтаят.

Младежите звездите ярки рисуват.

Мъжете и жените живота възпяват.

Всички те влюбени неспирно танцуват.

 

Колко прекрасен е топлият бриз на нощта.

Колко щастлив е този край на деня.

Край, който всъщност е новото начало,

безкрай, в който слънцето винаги изгрява.

© Светла Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??