Потъват стъпалата ми в пяна,
в пясъка на тези бели вълни,
в ръцете на морето, което ми пее
тихо на сърцето, как плуваме двама.
Старите капитани с китара мечтаят.
Младежите звездите ярки рисуват.
Мъжете и жените живота възпяват.
Всички те влюбени неспирно танцуват.
Колко прекрасен е топлият бриз на нощта.
Колко щастлив е този край на деня.
Край, който всъщност е новото начало,
безкрай, в който слънцето винаги изгрява.
© Светла Ангелова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
