Затишието след буря
Потъват стъпалата ми в пяна,
в пясъка на тези бели вълни,
в ръцете на морето, което ми пее
тихо на сърцето, как плуваме двама.
Старите капитани с китара мечтаят.
Младежите звездите ярки рисуват.
Мъжете и жените живота възпяват.
Всички те влюбени неспирно танцуват.
Колко прекрасен е топлият бриз на нощта.
Колко щастлив е този край на деня.
Край, който всъщност е новото начало,
безкрай, в който слънцето винаги изгрява.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Ангелова Todos los derechos reservados
