Svetlana23 (Светла Ангелова)
4 26
29.03.2017 г., 23:32 ч.

Затишието след буря 

  Поезия » Философска, Свободен стих
926 1 4

 

Потъват стъпалата ми в пяна,

в пясъка на тези бели вълни,

в ръцете на морето, което ми пее

тихо на сърцето, как плуваме двама.

 

Старите капитани с китара мечтаят.

Младежите звездите ярки рисуват.

Мъжете и жените живота възпяват.

Всички те влюбени неспирно танцуват.

 

Колко прекрасен е топлият бриз на нощта.

Колко щастлив е този край на деня.

Край, който всъщност е новото начало,

безкрай, в който слънцето винаги изгрява.

© Светла Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??