29.03.2017 г., 23:32 ч.

Затишието след буря 

  Поезия » Философска, Свободен стих
998 1 4
Потъват стъпалата ми в пяна,
в пясъка на тези бели вълни,
в ръцете на морето, което ми пее
тихо на сърцето, как плуваме двама.
Старите капитани с китара мечтаят.
Младежите звездите ярки рисуват.
Мъжете и жените живота възпяват.
Всички те влюбени неспирно танцуват.
Колко прекрасен е топлият бриз на нощта.
Колко щастлив е този край на деня.
Край, който всъщност е новото начало,
безкрай, в който слънцето винаги изгрява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??