27 янв. 2016 г., 18:44

Затуйка

925 0 10

Ми казаха, че пушень’ту убива.

А пиень’ту от черния ми дроб

си вземало мезе. И че не бива

да се заглеждам по жените, щот...

 

Ми то какво остана? Да са бръсна.

На стригане не ходя, щот плешив.

Да гледам телевизора до късно

и сутрин да се щипя – дъл съм жив!

 

Ми то това си жива умирачка!

Дори по-лошо, щото си при хора.

И трябва да се ходи, да се бачка...

За другите неща да не говоря.

 

Ми гледам вас – и вие като мен ки!

Затуйка си не давам много зор.

Че всичките сме от един дол дренки.

Дет само някои ходят на фризор.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятен сииииии!
    Благодаря за смеха от сърце!
  • Не се налага да те щипя. Жив си.
    Дотичах щом усетих кръшен смях.
    И се зарадвах тука че явил си се.
    И мани, туй усещане за грях.
    Нъл сички ще се гътнем в някой ден
    и ще ни помнят не със трезвостта ни,
    а с думичките дето нощ и ден
    сме писали с цигара(чаша) във ръката...
  • Това му е хубавото на заглеждането в другите-уж други, пък и те като мен. Пощип! Сърдечни поздрави!*
  • Най-после нов стих от теб! Много се радвам и чакам още! Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...