27.01.2016 г., 18:44 ч.
Затуйка
Ми казаха, че пушень’ту убива.
А пиень’ту от черния ми дроб
си вземало мезе. И че не бива
да се заглеждам по жените, щот...
Ми то какво остана? Да са бръсна.
На стригане не ходя, щот плешив.
Да гледам телевизора до късно
и сутрин да се щипя – дъл съм жив!
Ми то това си жива умирачка!
Дори по-лошо, щото си при хора.
И трябва да се ходи, да се бачка...
За другите неща да не говоря.
Ми гледам вас – и вие като мен ки!
Затуйка си не давам много зор.
Че всичките сме от един дол дренки.
Дет само някои ходят на фризор.
© Райчо Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
-
Не се налага да те щипя. Жив си.
Дотичах щом усетих кръшен смях.
И се зарадвах тука че явил си се.
И мани, туй усещане за грях.
Нъл сички ще се гътнем в някой ден
и ще ни помнят не със трезвостта ни,
а с думичките дето нощ и ден
сме писали с цигара(чаша) във ръката... -
Това му е хубавото на заглеждането в другите-уж други, пък и те като мен. Пощип! Сърдечни поздрави!*
-
Най-после нов стих от теб! Много се радвам и чакам още! Поздрави!
-
Поздравления.Най- много ми допадна туй за сутрешното щипане.Човече,живей си живота, яж , пий, заглеждай жените, никого не слушай и най вече пиши такива стихове.А и аз ще взема сутрин да се пощипвам.Wali /Виолета Томова/
-
!!!!!!!!!!!!!
-
Хахах, Райсън, развесели ме след един труден ден! Благодаря ти!
-
Толкова ми е приятно да те чета, Райсън! Ами така си е - от един дол дренки сме... Затуйка да гледаме с оптимизъм и да не ни пука, въпреки всичко!
-
Липсваше, Райсън!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря за смеха от сърце!