Закънтя някъде пиано,
разтопи то ледената тишина.
И сърце, в светъл студ сковано,
се обгърна в топла, нежна тъмнина.
Две очи, търсещи надежда,
заскрежени мигли и коси в слана.
В твоя свят аз така изглеждам,
аз – дете на мрака – търся топлина...
Не знаеш ли,
че даже тук ще оцелея,
в този ад, специално сътворен за мен.
Не знаеш ли, ...