nightmusic (Мег)
7 3
31.01.2010 г., 11:24 ч.

Затвор 

  Поезия » Философска
615 0 1

Закънтя някъде пиано,

разтопи то ледената тишина.

И сърце, в светъл студ сковано,

се обгърна в топла, нежна тъмнина.

 

Две очи, търсещи надежда,

заскрежени мигли и коси в слана.

В твоя свят аз така изглеждам,

аз – дете на мрака – търся топлина...

 

 

Не знаеш ли,

че даже тук ще оцелея,

в този ад, специално сътворен за мен.

Не знаеш ли,

че на инат аз ще живея,

и при нощта аз ще избягам някой ден...

Някой ден...

 

И звукът на това пиано

ще възвърне скоро мойта свобода.

Виждаш всичко в пламъци огряно.

Аз отлитам на крилете на нощта.

 

 

© Мег Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако говориш с дявола добре, но ако той ти проговори не му вярвай!
    Бягай при ноща всяка нощ (много е красива и тайнственна)- виждам,че си го забелязала! Но не отивай там денем- това е опасно! Поздрав- звучиш нежно и решително!
Предложения
: ??:??