Затвор
876
0
1
Закънтя някъде пиано,
разтопи то ледената тишина.
И сърце, в светъл студ сковано,
се обгърна в топла, нежна тъмнина.
Две очи, търсещи надежда,
заскрежени мигли и коси в слана.
В твоя свят аз така изглеждам,
аз – дете на мрака – търся топлина...
Не знаеш ли,
че даже тук ще оцелея,
в този ад, специално сътворен за мен.
Не знаеш ли,
че на инат аз ще живея,
и при нощта аз ще избягам някой ден...
Някой ден...
И звукът на това пиано
ще възвърне скоро мойта свобода.
Виждаш всичко в пламъци огряно.
Аз отлитам на крилете на нощта.
© Мег All rights reserved.
