Затвор за провинили се душѝ

сънувах, че е нашата Земя.

Изгаряха от страшна жажда те -

за красота, свобода и криле.

Но бяха провинили се душѝ,

наказани от сила незнайна

със забрава откъде са дошли.

В просъница крещях неистово.

Коя съм, откъде съм, защо съм!?

Мъчех се прозорец да открехна,

да се отделя от земния Ад,

да отлетя на юг - към себе си.

Събудих се... Какъв кошмарен сън!

Но пак заскърцаха веригите...