Затвор за провинили се душѝ
сънувах, че е нашата Земя.
Изгаряха от страшна жажда те -
за красота, свобода и криле.
Но бяха провинили се душѝ,
наказани от сила незнайна
със забрава откъде са дошли.
В просъница крещях неистово.
Коя съм, откъде съм, защо съм!?
Мъчех се прозорец да открехна,
да се отделя от земния Ад,
да отлетя на юг - към себе си.
Събудих се... Какъв кошмарен сън!
Но пак заскърцаха веригите...
© Росица Танчева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
