22 июл. 2021 г., 13:37

Заупокой. И кръст. Без рай...

518 3 9

Животът – мъки изначални.
Безгласна сянка, жажда, глад...
Върху съдбовни наковални,
съдбата други ти коват.
Потрябваш ли – ти гост си пръв,
гощавката богата тя е,
в менюто им е, то се знае –
младенческа, невинна кръв.

История – рулетка руска.
Куршумът – винаги един.
Голтаци в рая, пак не пускат.
И днес, вовеки, и амин!
И все от тръните яка –
листата лаврови прикрили –
лъжи лъстиви, с нови сили,
живее  ли се, все така?

Кипи и ври, непрекипяло,
горчиво вино, с кръв и зной.
И стадо дружно е забляло,
след вълците ще дойде... Кой?
Ще дойде лъв. И после? Край!
Макар и цирков, изгладнял –
оглозгал би ни и изял...
Заупокой. И кръст. Без рай...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...