22.07.2021 г., 13:37

Заупокой. И кръст. Без рай...

523 3 9

Животът – мъки изначални.
Безгласна сянка, жажда, глад...
Върху съдбовни наковални,
съдбата други ти коват.
Потрябваш ли – ти гост си пръв,
гощавката богата тя е,
в менюто им е, то се знае –
младенческа, невинна кръв.

История – рулетка руска.
Куршумът – винаги един.
Голтаци в рая, пак не пускат.
И днес, вовеки, и амин!
И все от тръните яка –
листата лаврови прикрили –
лъжи лъстиви, с нови сили,
живее  ли се, все така?

Кипи и ври, непрекипяло,
горчиво вино, с кръв и зной.
И стадо дружно е забляло,
след вълците ще дойде... Кой?
Ще дойде лъв. И после? Край!
Макар и цирков, изгладнял –
оглозгал би ни и изял...
Заупокой. И кръст. Без рай...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...