19 нояб. 2006 г., 21:06

Заведи ме на юг...

1.1K 0 15

Заведи ме на юг... При онази река,
дето среща отново разделите.
Дай ми  глътка от извор. Жива вода.
Направи ми пътека до себе си.


Заведи ме на юг, където звездите
са луднали пламъци. Жарки  усмивки.
Карнеол или охра- луната. Магия.
Лумнали нощите. От любов ненапити.


Заведи ме под южното, щедро небе.
Измисли ме. Любовно желание.
Такава, каквато ти трябвам на теб.
Заведи ме на юг... при душата си...


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...