Заведи ме на юг... При онази река,
дето среща отново разделите.
Дай ми глътка от извор. Жива вода.
Направи ми пътека до себе си.
Заведи ме на юг, където звездите
са луднали пламъци. Жарки усмивки.
Карнеол или охра- луната. Магия.
Лумнали нощите. От любов ненапити.
Заведи ме под южното, щедро небе.
Измисли ме. Любовно желание.
Такава, каквато ти трябвам на теб.
Заведи ме на юг... при душата си...
© Бистра Малинова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
