Завет
Прогонвай всички страхове,
загнездили се във душата.
В торбичката за страхове
носи заострена теслата.
В живота всичко ти разкрил,
помни и същността му стара:
каквото сам си надробил,
ще сърбаш ти такваз попара.
Когато дойде сетен мрак,
ти давай път на светлината.
И да останеш само с крак,
грижи се сам за старината.
И даже нощем в късен час
милей за истината свята.
Издигай мощен мъжки глас
в пространството на необята.
Със строгост мъжка на лице
ти въздуха разцепвай с длани.
И сам без меч - така с ръце,
разкъсвай робските колани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
