Sep 27, 2017, 7:56 PM

Завет 

  Poetry » Other
275 0 5

Прогонвай всички страхове,

загнездили се във душата.

В торбичката за страхове

носи заострена теслата.

 

В живота всичко ти разкрил,

помни и същността му стара:

каквото сам си надробил,

ще сърбаш ти такваз попара.

 

Когато дойде сетен мрак,

ти давай път на светлината.

И да останеш само с крак,

грижи се сам за старината.

 

И даже нощем в късен час

милей за истината свята.

Издигай мощен мъжки глас

в пространството на необята.

 

Със строгост мъжка на лице

ти въздуха разцепвай с длани.

И сам без меч - така с ръце,

разкъсвай робските колани.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??