Завиждаш ми

Поэзия » Пейзажная

1.2K 0 4

Завиждаш ли?

Това е мойто лято -

по детски чисто и неотразимо.

С жита златисти цялото посято

и с малки твари, пъплещи едва забележимо.

Завиждай ми!

От Слънцето се храня,

от класовете дишам свобода.

Затуй аз свойто лято толкоз браня!

Не можеш ти да ми дадеш това.

Завиждаше ми

- за мечтите,

които бях посяла във лехите;

за песента, която от сърцето

излива се и ги пои.

Не ми завиждай! Замълчи!

И научи се да отглеждаш своите мечти..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ангар (Ангел Чортов)

Завиждам ти на хубавото чувство - по детских чисто и неотразимо! Но последният ред на първия куплет не ми харесва. От една страна - малките твари, пъплещи едва забележимо, може би са мравчици, божи кравички или овчици, или другивлюбени бубулечици, което е умилително. Но може да са и някакви паразити. За да не са допустими подобни асоциации, може би този ред да стане
"С жита златисти цялото посято -
високи, волни и необозрими", или нещо друго, но малките пъплещи твари да се избегнат. Според мене.

2011-06-06T19:00:38+03:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2011-06-06T12:37:54+03:00
рокерче666 (Богдана Маринова)

Хареса ми!

2011-06-05T23:16:47+03:00
danigallery (Йорданка Господинова)

Много,много хубаво!!!

2011-06-05T23:10:37+03:00