Завиждаш ми
Завиждаш ли?
Това е мойто лято -
по детски чисто и неотразимо.
С жита златисти цялото посято
и с малки твари, пъплещи едва забележимо.
Завиждай ми!
От Слънцето се храня,
от класовете дишам свобода.
Затуй аз свойто лято толкоз браня!
Не можеш ти да ми дадеш това.
Завиждаше ми
- за мечтите,
които бях посяла във лехите;
за песента, която от сърцето
излива се и ги пои.
Не ми завиждай! Замълчи!
И научи се да отглеждаш своите мечти..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Желязкова Всички права запазени
