Jun 5, 2011, 10:56 PM

Завиждаш ми

1.2K 0 4

Завиждаш ли?

Това е мойто лято -

по детски чисто и неотразимо.

С жита златисти цялото посято

и с малки твари, пъплещи едва забележимо.



Завиждай ми!

От Слънцето се храня,

от класовете дишам свобода.

Затуй аз свойто лято толкоз браня!

Не можеш ти да ми дадеш това.



Завиждаше ми

                      - за мечтите,

които бях посяла във лехите;

за песента, която от сърцето

излива се и ги пои.

Не ми завиждай! Замълчи!



И научи се да отглеждаш своите мечти..

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Желязкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Завиждам ти на хубавото чувство - по детских чисто и неотразимо! Но последният ред на първия куплет не ми харесва. От една страна - малките твари, пъплещи едва забележимо, може би са мравчици, божи кравички или овчици, или другивлюбени бубулечици, което е умилително. Но може да са и някакви паразити. За да не са допустими подобни асоциации, може би този ред да стане
    "С жита златисти цялото посято -
    високи, волни и необозрими", или нещо друго, но малките пъплещи твари да се избегнат. Според мене.

  • Хареса ми!
  • Много,много хубаво!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...