31 янв. 2008 г., 19:44

Завинаги

1.2K 0 0

Едва ли някой се съмнява в това, което казвам аз сега.

Следите от сълзи все още си личат по тъжните ни лица.

Ето, времето дойде, времето не чака.

Нашият час настъпи, сами ще поемем в мрака.

Светът ни зове и очаква, както ние чакахме този час,

безстрашни и щастливи – животът е пред нас.

Но не знам защо чувствам празнина,

гледайки картината пред мен, съдбата си виня,

че разделя ме с това, което най-много аз ценя.

Всичко някак се променя, мракът заменя деня.

Мислехме, че вечно ще сме заедно, заедно завинаги,

през проблеми, през интриги, заедно през годините изминали.

През болки и тревоги, през радост и тъга,

през сълзи и смях, заедно, дори след смъртта.

Помня всяка шега, помня всеки вик.

Как добре си бяхме преди да настъпи този миг!

Сега е време да се разделим, да потеглим настрани,

но нека не се забравяме, това ще носим винаги.

 Дори след години вие все още ще сте в моето сърце.

Там място за вас винаги ще има, както когато бях дете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илина Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...