Jan 31, 2008, 7:44 PM

Завинаги

  Poetry » Other
1.2K 0 0

Едва ли някой се съмнява в това, което казвам аз сега.

Следите от сълзи все още си личат по тъжните ни лица.

Ето, времето дойде, времето не чака.

Нашият час настъпи, сами ще поемем в мрака.

Светът ни зове и очаква, както ние чакахме този час,

безстрашни и щастливи – животът е пред нас.

Но не знам защо чувствам празнина,

гледайки картината пред мен, съдбата си виня,

че разделя ме с това, което най-много аз ценя.

Всичко някак се променя, мракът заменя деня.

Мислехме, че вечно ще сме заедно, заедно завинаги,

през проблеми, през интриги, заедно през годините изминали.

През болки и тревоги, през радост и тъга,

през сълзи и смях, заедно, дори след смъртта.

Помня всяка шега, помня всеки вик.

Как добре си бяхме преди да настъпи този миг!

Сега е време да се разделим, да потеглим настрани,

но нека не се забравяме, това ще носим винаги.

 Дори след години вие все още ще сте в моето сърце.

Там място за вас винаги ще има, както когато бях дете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илина Цонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...