Едва ли някой се съмнява в това, което казвам аз сега.
Следите от сълзи все още си личат по тъжните ни лица.
Ето, времето дойде, времето не чака.
Нашият час настъпи, сами ще поемем в мрака.
Светът ни зове и очаква, както ние чакахме този час,
безстрашни и щастливи – животът е пред нас.
Но не знам защо чувствам празнина,
гледайки картината пред мен, съдбата си виня,
че разделя ме с това, което най-много аз ценя.
Всичко някак се променя, мракът заменя деня.
Мислехме, че вечно ще сме заедно, заедно завинаги,
през проблеми, през интриги, заедно през годините изминали. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up