13 мая 2014 г., 23:52  

Завинаги 

  Поэзия » Философская
494 0 0
Пеят птичките и тази сутрин.
Сякаш нищо не се е променило.
Светъл ден навън блещи
аз очите си сниших –
колко пъти съм била така –
а същата ли съм като преди?
...
Да, усещам нещо познато, нещо скъпо...
...
Сега съм, разбира се, на друго място.
И също, сякаш друг човек в огледалото ме гледа.
Хората край мен – и те различни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влада Все права защищены

Предложения
: ??:??