21 янв. 2014 г., 22:42

Завинаги Тук

547 0 0

 

ЗАВИНАГИ ТУК

 

Мисля че е време аз да те освободя

С мъка в душата с тебе да се разделя

Последния си земен път ти да извървиш

И с ангелските си крила надалеч да отлетиш

 

Понякога ще гледам към звездите

Ще търся да те видя там

И ако от небето капка  се отрони

Ще се усмихна и ще знам

 

И ако снежинка бяла прехвърчи

И в косите ми се сгуши нежно

Ще знам че пращаш ми я ти

От ангелското си крило небесно

 

И ако видя падаща звезда

Случайно нейде в небето

Ще знам че чакаш ме сега 

Желанието си да  споделя

 

И ако  бурен  вятър ме обгръща

Но топъл е и няма студ

Ще знам че нежно ме прегръщаш

И ми казваш че си тук.

 

И ако вълна в морето се издигне

Горда и пенлива тя ме доближи

Ще се отпусна в прегръдките и сини

И  ще знам че пак си ти

 

И ако в зимна нощ мрачна и студена

Усетя топлина  на моето лице

Ще знам че устните ти са това

И целуват  нежно моята душа

 

И ако искра в окото ми попадне

И слее се с моите сълзи

Между огнения пламък необуздан

Ще знам че отново ти си там

 

И ако лъч небесен ме докосне

Като дъжд от падащи пера

Ако ме погъделичка нежно

Ще знам това са твоите крила

 

И ако някога в съня ми дойдеш ти

Като сияние неземно бяло

Полегни и тялото ми обгърни

В облачно и пухено одеало

 

И ако кола покрай мене профучи

В луда гонка полудяла

Ще виждам теб и твоите очи

Как отново пръв си на финала

 

Последно сбогом казвам ти сега

Със скръб в сърцето го изричам

С душата ти аз трябва да се разделя

И  спомена за теб в мен да съхраня

 

Като вятър в косите като сълзи в очите

Покрит със ореола на звездна светлина

Ще останеш ЗАВИНАГИ ТУК аз  знам

Като недокоснат и вечно мечтан мой блян!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПС Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...